Тържествено въздигане на новия игумен в българския манастир "Зограф" на Света гора

В рамките на тържествена литургия в съборния храм на манастира "Свети великомъченик Георги Победоносец Зограф" в Света Гора (Атон) ще се състои интронизацията на новоизбрания предстоятел Гавриил.
На церемонията по въдворяването ще присъства българска делегация, която пристигна вчера, водена от министъра на правосъдието Георги Георгиев. В състава ѝ са още трима министри – на земеделието и храните Георги Тахов, на икономиката и индустрията Петър Дилов, на младежта и спорта Иван Пешев, както и генералният консул на България в Солун Антон Марков.
Гавриил бе избран за игумен на 12 април.
Гавриил, с рожденото име Георги Каратотев, е роден на 11 декември 1973 г. в София. В Зографската света обител пристига на 20 декември 1997 г., а монашески постриг получава точно след една година – на 20 декември 1998 г.
Ръкоположен е за йеромонах на 24 октомври 2003 г. От началото на 2003 г. почти постоянно е първи наместник на светата обител.
БТА припомня, че архимандрит Амвросий почина на 27 януари тази година. Той започва своя духовен път от ранна възраст, впоследствие завършва петгодишния курс на Софийската духовна семинария край гара Черепиш. През 1973 г. постъпва на послушание в Бачковския свят манастир, а четири години по-късно приема монашество. През 1981 г. заминава за Света гора – Атон, а от 1997 г. е игумен на Зографската света обител.
Зографският манастир
Зографският манастир е български и се намира в северозападната част на полуостров Атон, един от най-големите и древни манастири на полуострова, посочва отдел "Справочна" на БТА. Според сводна грамота, запазена в препис от 14 век, манастирът е основан в края на 9 или в началото на 10 век от тримата братя славяни Мойсей, Аарон и Иван Селима от Охрид. Според Зографската грамота е основан през 919 г. Запазен е документ от 980 г. (на гръцки език със славянски букви) с подписа на йеромонах Макарий, игумен Зографски.
Зографският манастир се утвърждава рано като български религиозен и културен център. В него работят изтъкнати български духовници-просветители и книжовници – Йоаким Търновски, Евтимий Търновски, Теодосий Търновски и др., пишат се и се преписват богослужебни книги – там е намерено Зографското евангелие от края на 10 век. Манастирът е подпомаган щедро от български владетели и особено от цар Иван Асен II (1218 – 1241), който е изобразен в притвора на големия храм, и други дарители. През 1276 г. е опожарен от испански наемници, които се бунтуват срещу византийския император. Възстановен е от молдовския владетел Стефан III Велики (1457 – 1504). В "Зограф" Паисий Хилендарски завършва "История славянобългарска" (1762).
През 1797 г. е сериозно засегнат от няколко последователни земетресения, а по-късно и от турците по време на Гръцката националноосвободителна революция (1821 – 1829).
Днес Зографският манастир представлява комплекс от здания във форма на правилен четириъгълник, в който се влиза от северната страна през внушителна порта.
В приемната на Зографския манастир се съхранява забележителна икона от 1864 г. с образите на Кирил и Методий. От двете страни на двамата просветители са изобразени Теофилакт, архиепископ Охридски, и Климент, епископ и архиепископ Охридски, а зад тях се виждат тежки томове старинни книги. В района на пристанището на Зографския манастир – Арсана, има храм "Свети Николай Чудотворец" и кула (най-старата постройка в целия комплекс), изградена през 14 век.
В библиотеката на манастира се пазят ценни документи – царски хрисовули и грамоти, старопечатни книги, богослужебни съдове и одежди и др. Там са съхранени препис от оригиналния служебник на Патриарх Евтимий (вероятно от 14 век), черновата на Паисиевата "История славянобългарска", Зографската история (ок. 1761), Драгановият миней от 13 век, Радомировият псалтир от 13 век, ръкописи и пергаментови евангелия, минеи от 11 – 14 век, житие на света Петка от 14 век, житие на Наум Охридски от негов ученик (в препис от 15 век), житие на Пимен Зографски от 17 век, богата възрожденска кореспонденция, стари манастирски регистри и много други ценни ръкописни и печатни книги.