Краят на "Сянката на Кремъл": Защо бе ликвидиран Лаврентий Берия?

Смъртта на Лаврентий Берия, страховитият началник на тайните служби на Сталин, продължава да бъде обект на различни догадки и теории. Едно обаче е безспорно: решението на висшите партийни кръгове да го елиминират говори красноречиво за огромната опасност, която той е представлявал за тях.
Обичайният метод в Съветския съюз за отстраняване на вътрешнопартийни противници отдавна е бил добре познат: неудобният човек първо бива понижаван в служебен ранг, след това преместван на отдалечена позиция, за да бъде впоследствие арестуван и обвинен в шпионаж в полза на империалистически държави. Следва съдебен процес и екзекуция чрез разстрел. Привидно, този процедурен ред се е спазвал стриктно. В случая с Берия обаче, съдебната процедура е била претупана, а съдът е пренебрегнал множество груби процесуални нарушения. Очевидно, убийците са действали с необичайна бързина.
Никита Хрушчов, познат със своите изопачавания и лъжи в спомените си пред чуждестранни журналисти, и тук не прави изключение, опитвайки се да извърти истината. Неговата цел е ясна – да прехвърли възможно най-голяма част от вината за репресиите по времето на Сталин върху други комунистически лидери, а самият той да се представи пред света като невинен и безукорен. Той представя решението за незабавната екзекуция на Берия като колективно решение, взето от всички членове на висшия партиен орган – Политбюро.
В действителност, зад привидното единодушие се крие сложна борба за власт след смъртта на Сталин. Берия, който дълги години е бил дясната ръка на диктатора и е контролирал мощния апарат на тайните служби (НКВД, по-късно КГБ), е натрупал огромна власт и влияние. Мнозина от висшите партийни функционери са се страхували от неговата всевластие и са виждали в него заплаха за собствените си позиции, а и за бъдещето на партийната върхушка като цяло.
Съществуват хипотези, че Берия е инициирал определени реформи, които са били възприети като опасни и подривни от консервативните кръгове в партията. Говори се за негови намерения за либерализация на режима, за сближаване със Запада и дори за преразглеждане на някои от сталинистките репресии. Тези слухове и действия, реални или преувеличени, са подкопали доверието към него и са усилили решимостта на неговите противници да го отстранят.
Арестът на Берия през юни 1953 г. е бил драматичен и необичаен. Според някои източници, той е бил заловен по време на заседание на Президиума на ЦК на КПСС с военна сила, което само по себе си е безпрецедентно събитие в историята на съветската върхушка. Последвалият съдебен процес, проведен при закрити врата, е изобилствал от процесуални нарушения и неубедителни доказателства. Присъдата – смърт чрез разстрел – е била изпълнена незабавно.
Ликвидирането на Лаврентий Берия е повратен момент в следсталинската епоха. То символизира края на ерата на безконтролния терор и произвол на тайните служби, макар че репресивната машина на Съветския съюз далеч не е спряла да съществува. Убийството му е резултат от сложен комплекс от фактори, включващи борба за власт, лични амбиции и опасения от неговото нарастващо влияние и евентуални реформи. То показва, че дори и най-близките съратници на диктатора не са били застраховани от насилствен край, когато са застрашавали интересите на новата властова върхушка.