Иван Стоянов: „Компрометирани фигури и криза на парламентаризма в България“

Когато компрометирани личности заемат ключови позиции: кризата на българския парламентаризъм

България отново е на кръстопът. Политическата сцена през последните месеци се характеризира с висока динамика, оставки, кадрови рокади и постоянна смяна на институционални фигури. Но зад шумотевицата се крие структурен проблем: компрометирани или уязвими личности, които успяват да достигнат ключови позиции във властта.

Последният пример е оставката на служебния министър по честни избори Стоил Цицелков, който се оттегли след медийни атаки и политически натиск. Макар формално обвиненията срещу него да не са довели до присъди, фактът, че фигури с минали скандали или уязвимост могат да достигнат високи постове, подкопава доверието в институциите.

Как това влияе на парламентаризма?

1. Намалено доверие в институциите
Когато ключови фигури се оказват компрометирани, гражданите губят доверие в парламента, правителството и съдебната система. В резултат парламентаризмът не функционира като система на баланс и отчетност, а като арена на вътрешни игри и политическо оцеляване.


2. Политическа нестабилност и забавени решения
Личности под натиск често взимат предпазливи или временни решения, което води до отлагане на важни закони, реформи и инфраструктурни проекти. Парламентаризмът, който трябва да гарантира планираност и прозрачност, се превръща в хаотичен процес на кризи и компромиси.


3. Влияние на частни и корпоративни интереси
Компрометираните фигури са уязвими към натиск. Това създава възможност за външни играчи да влияят върху решения, които би трябвало да са обективни. Резултатът е поларизация на парламентаризма, когато закони и решения се приемат под външен натиск, а не чрез дебат и баланс на властите.


4. Ерозия на демократичните процеси
Наличие на уязвими личности на ключови позиции отслабва парламентарния контрол, създава впечатление, че властта е недостъпна и че интересите на обществото са второстепенни. Това води до апатия сред гражданите и ерозия на демократичната култура.



Какво показва оставката на Цицелков?

Дори фигура, натоварена с гарантирането на честни избори, е подложена на атаки и политически игри.

Компрометирани или уязвими личности могат да заемат стратегически позиции, които влияят на основни механизми на парламентаризма.

Висшите ешалони на властта са подложени на постоянна проверка, но когато институциите не могат да осигурят защита и прозрачност, системата се разклаща.


България се нуждае от ново разбиране на парламентаризма, при което:

Ключовите позиции се заемат от хора с прозрачна биография и доказан професионализъм.

Политическата система може да защити институциите от външен и вътрешен натиск.

Гражданите имат ясна видимост и контрол върху процесите, които засягат техния живот.


В противен случай компрометираните личности ще продължават да достигат върховете на властта, а парламентаризмът ще се превръща в поляризиран, нестабилен и реактивен механизъм, вместо в работеща демократична система.

Автор: Иван Стоянов