Компромиси, контакти и власт: Държавна сигурност и съвременното управление в България

От падането на комунизма през 1989 година темата за ролята на Държавна сигурност (ДС) в съвременна България остава тревожен, но често маргинализиран въпрос. Днес, 35 години по-късно, гражданите продължават да питат: Управлява ли ДС страната чрез агентурния си апарат? И ако да — как това влияе на парламентаризма и демократичните процеси?

Този въпрос не е конспиративен — той е логичен, когато се проследи кариерният път на редица ключови фигури в управлението и администрацията, които имат свързаност с бивши служби, контакти или структури, произлезли от епохата на ДС.

От ДС до публична власт — нещо повече от случайност

Многобройни проучвания на разкрития от архивите показват, че значителен процент от политиците, високопоставени управленци и представители на държавната администрация през последните три десетилетия имат пряка или индиректна връзка с Държавна сигурност — било то като информатори, контакти или лица, които по една или друга причина са били наблюдавани или регистрирани в агентурните файлове.

Едни от най‑обсъжданите примери включват:

Политици и обществени фигури, чиито имена се появяват в разсекретени документи от архивите на ДС, което поставя под въпрос тяхната възможна уязвимост или зависимост от структури, свързани с бившата служба.

Бизнес лидери и олигарси, които в периода след 1990 г. придобиват значителни позиции чрез приватизация, често заобикаляйки конкурентни и прозрачно регламентирани процедури — практика, в която някои експерти откриват ехо от методи, характерни за агентурно влияние.


Никой не поставя под съмнение, че ДС като институция съществуваше, нито че архивите съхраняват информация. Въпросът е кой и как използва тези контакти — днес.

Презвитивалното влияние — от архиви до реална власт

Не е достатъчно да кажем, че дадена личност е била регистрирана в архивите на бивша служба. Важното е да се наблюдава как това се пренася в реалната власт:

Достъп до държавни ресурси:
Лица с контакт или история в агентурни среди често имат достъп до лостове на държавна власт, което им дава възможност да влияят на решения в ключови области — от икономическата политика до кадровите назначения.

Мрежи от доверени лица:
Неслучайно определени фигури в публичните институции ръководят съвети, комисии или взаимоотношения между изпълнителната и законодателната власт — позиции, които позволяват поддържане на мрежи от лоялност и влияние.

Неформални канали:
В демокрацията институциите би трябвало да работят прозрачно. Но когато определени решения минават през неофициални канали — дали по исторически причини, дали поради лична близост — това размива отчетността и прави управлението непрозрачно.

Как това се отразява на парламентаризма?

Намалено доверие на обществото

Когато гражданите усетят, че реалните решения не се взимат в Народното събрание, а в неформални групи и мрежи, доверието в парламентаризма се ерозира.
Резултатът: по-ниска избирателна активност, апатия, съмнения в легитимността на властта.

Политическа поляризация

Партиите стават по-склонни да се разделят по линии не на политически идеи, а на лични интереси и връзки. Това води до блокажи в парламента, липса на консенсус и инертност в ключови реформи.

Липса на отчетност

Институциите, които би трябвало да контролират изпълнителната власт — включително съдебната власт — често са зависими от едни и същи мрежи и контакти. В резултат — критичните механизми за отчетност отсъстват или са неефективни.

Влиянието днес — факт или мит?

Никой не твърди, че ДС директно управлява България.
Но фактите сочат следното:

Лица с връзки към бивши служби често заемат ключови позиции.
Мрежите от контакти, изградени през 80‑те и 90‑те години, все още имат отражение в политическия елит.
Прозрачността на процесите често е по-слаба, отколкото би следвало.

Вместо да приема тези факти само като исторически остатък, обществото трябва да ги разглежда като структурен проблем, който влияе пряко върху функционирането на парламентаризма.

Какво следва?

Анализът на влиянието на агентурния апарат не е заговор, а необходимост от отчетност. България не може да се развива като модерна парламентарна демокрация, ако:
решенията продължават да се взимат зад кулисите
неформални мрежи имат повече влияние от институционалните процедури
публичният интерес се размива в полза на лични или групови интереси

Истинската демокрация започва там, където гражданите имат право да знаят кой и как влияе върху управлението. Това не е атака — това е отчетност.


Автор: Иван Стоянов