Иван Стоянов: „Иран в пламъци, Европа на прицел - геополитика, лицемерие и цената на един „цветен“ хаос."

Когато една държава с 90 милиона население, стратегическо местоположение и ключова роля в енергийната и регионалната сигурност бъде тласната към хаос, въпросът „кой печели?“ не е конспиративен, а задължителен. И ако погледнем отвъд лозунгите за „демокрация“ и „права на човека“, отговорът рядко съвпада с интересите на обикновените хора — включително и нашите.

За България и Европа сценарият е ясен и вече изпробван: дестабилизация → разпад на институции → бежанска вълна. Тя не спира на иранско-турската граница. Тръгва към Турция, минава през България и поема към Западна Европа. Това не е наша война, нито наша революция. Но е напълно възможно да се превърне в наш проблем — икономически, социален и политически.

В този контекст е трудно да се игнорира дългата сянка на външни интереси. Исторически, ЦРУ има богато досие в Иран — от 1953 г. насам. Американската стратегия в Близкия изток често се движи от проста логика: контрол чрез нестабилност, отслабване на регионални конкуренти, натиск върху режими, които не се подчиняват. Иран е такъв режим. Санкции, изолация, информационни операции — инструментариумът е познат.

Израел, от своя страна, гледа на Иран като на екзистенциална заплаха. Ядрената програма на Техеран, влиянието му в Ливан, Сирия и Ирак, подкрепата за „Хизбула“ — всичко това прави дестабилизиран Иран стратегическа цел. Не непременно демократичен Иран, а отслабен Иран. Разликата е съществена.

На този фон западните медии често изпадат в екзалтация. Всеки протест се превръща в „цветна революция“, всеки хаштаг — в исторически прелом. Айде стига. Реалността е по-сложна и по-цинична. Революциите, подклаждани отвън, рядко завършват с либерална демокрация. По-често завършват с вакуум, гражданска война или нов авторитаризъм.

Символичен за този фарс е образът на „сина на шаха“, който от удобството на дома си зад Океана призовава иранците на бунт и обещава да ги „поведе“. През социалните мрежи всичко е лесно — смелостта е евтина, когато не си на улицата. Ако претенцията е за лидерство, мястото е там, където падат палките и куршумите, не в студиата и онлайн платформите. Монархическите фантазии, облечени като демократична алтернатива, по-скоро дискредитират всеки реален опит за взломяване на ислямизма, отколкото да го подпомогнат.

И тук стигаме до същината: иранското общество има реални проблеми и легитимно недоволство. Но когато това недоволство бъде яхнато от външни сили, фондации, геополитически играчи и изгнани елити с лични комплекси, резултатът рядко е еманципация. По-често е геополитически експеримент на чужд гръб.

Затова въпросът „кой има полза?“ остава болезнено актуален. Със сигурност не и обикновеният иранец. Със сигурност не и ние. Ползите са другаде — във Вашингтон, в Тел Авив, в стратегическите доктрини и корпоративните интереси. А цената, както винаги, се плаща от периферията. И от съседите на хаоса.

Автор: Иван Стоянов