Иван Стоянов: Човек се изморява да бъде силен

Човек се изморява да бъде силен. И аз го разбрах по трудния начин.

Има периоди в живота, в които силата не е избор, а необходимост. Стискаш зъби. Продължаваш. Усмихваш се, когато ти се плаче. Поемаш още и още, защото „можеш“. И всички свикват с това. Свикват, че ще издържиш. Че ще намериш решение. Че няма да се пречупиш.

Но никой не пита докога.

Истината е, че не се изморяваме, защото сме слаби. Изморяваме се, защото твърде дълго сме били силни. Защото силата, когато е постоянна, започва да тежи.

Понякога силата е просто роля. Роля на стабилния, на разумния, на този, който държи всичко под контрол. Усмивката става броня. Мълчанието – защита. А вътре се събира умора. Тиха, дълбока, невидима.

Аз мога да бъда силен. Научил съм се. Животът ме е научил. Знам как се печели битка. Знам как се отстоява позиция. Имам толкова силна психика,че мога да направя корабно въже и да обеся с него егото на някого.

Но идва момент, в който вече не ти се воюва.

Не защото не можеш.
А защото разбираш цената.

Разбираш, че всяка победа ти взима нещо – време, енергия, вътрешен мир. И започваш да цениш времето си повече от това да бъдеш прав. Започваш да цениш тишината повече от това да спечелиш спор.

Тогава избираш самотата, тишината и покоя. Не като бягство. А като осъзнат избор. Като форма на зрялост.

Защото не дължа нищо на света. Да! Не съм длъжен на никого!
Дължа само на себе си - спокойствие.
Дължа си честност.
Дължа си живот, в който не всичко е битка.

И може би това е най-тихата форма на сила — да можеш да се биеш, но да избереш да не го правиш.

Тогава силата вече не тежи. Защото си намерил покоя в теб. А това е най-висшата форма на щастие. Да наблюдаваш света,все едно не си част от него.

Автор: Иван Стоянов