Незрящо семейство отглежда двете си деца в бивше работническо общежитие

В бивше работническо общежитие в столичния квартал "Люлин" живее необикновено семейство – Бена и Богомил, които въпреки че са незрящи, с любов и всеотдайност отглеждат двете си малки дъщери, 4-годишната Лора и бебето Габи. За тяхната трогателна история разказа Българското национално радио (БНР).

Семейството се справя с всички предизвикателства на родителството в скромно жилище от 30 квадратни метра и вече няколко години търпеливо очаква предложение за общинско жилище, което би им осигурило по-добри условия за отглеждане на децата.
Бена и Богомил сами се грижат за пазаруване, приготвяне на храна, поддържане на чистота и разходки на своите виждащи деца. Богомил работи в Центъра за социална рехабилитация и интеграция към Съюза на слепите. Обединени от силната си вяра, двамата родители имат желание да възпитат дъщерите си като добри хора, чужди на злобата.

Съдбата ги среща в училището за незрящи "Луи Брайл" в София. Богомил споделя пред БНР, че най-силно го е впечатлил спокойният нрав на Бена и фактът, че тя никога не му е повишавала тон. Бена пък разкрива как успяват да се справят с грижите за двете малки момиченца.

"Ако кажа, че е като песен, не е така. Трудно е, но не е невъзможно. За мен всеки изминал ден с децата е голямо предизвикателство. Лора вече е достатъчно голяма, разбира. Сега сме на вълна: "Мамо, защо не виждаш?". Казвам й, че така се е случило, и тя е нашите очички, както и Габи", разказва Бена пред националното радио.

Единствената външна помощ, на която разчитат, е личният им асистент, който води Лора на детска градина и я прибира. В останалото време Бена се занимава с домакинството или си почива, докато е с децата у дома. Готвенето е нейна страст.

"Най-напред сестра ми ми казваше по телефона кое как се приготвя, но друго е да пипнеш с ръка. Научих се и сега мога да готвя всичко. Има доста улеснения за слепи хора, като говорещ индукционен котлон, например", споделя тя пред БНР.
Най-тежките години за семейството са били по време на следването им, когато често са изпитвали липса дори на средства за прехрана.

"Когато се настанихме тук, правихме ремонт и трябваше да вземем заеми. Помогнаха ни много хора, за което сме благодарни. Продължават да ни помагат и до днес", разказва Богомил пред националния медиен оператор.
Бена също не скрива вълнението си, говорейки за подкрепата, която получават от различни хора.

"Помагат ни с продукти, с пари. Благодарим от сърце и тези хора да знаят, че това ще им се върне стократно, и Бог ще ги благослови", казва тя.

Голямата мечта на двамата любящи родители е да осигурят повече пространство за порастването на децата си. Затова те се надяват районната община "Люлин" да намери начин да им предостави общинско жилище, където момиченцата да имат свои собствени стаи. Друга възможност би била жилище в друг столичен район, но с удобен достъп до градски транспорт, което би улеснило придвижването до детска градина и училище в бъдеще.
Историята на Бена и Богомил е вдъхновяващ пример за сила на духа, любов и родителска всеотдайност, въпреки трудностите, пред които са изправени. Те продължават да се надяват на по-добри жилищни условия, които да осигурят по-спокойно и просторно бъдеще за техните деца.

На снимката са Бена и Богомил с едно от момичетата