Тръмп отново чертае фронтове: Мексико по суша, Иран по въздух, Куба „да се готви“ – а ЕС търси правилния тон на загриженост

В предизборен стил, който не признава паузи, нюанси и дипломатически полутонове, Доналд Тръмп отново размаха геополитическата си карта. Този път маршрутът е амбициозен: сухопътни удари срещу мексиканските наркокартели, готовност за атака срещу Иран и предупреждение към Куба, че „трябва да се готви“. Светът, свикнал с подобни изявления, реагира по навик – с тревога, изчисления и, в случая на ЕС, с внимателно подбрани думи, които не обиждат никого и не казват нищо прекалено конкретно.

Мексико: война с картелите или с реалността?

Идеята за сухопътна атака срещу мексиканските наркокартели не е нова в репертоара на Тръмп. Новото е увереността, с която тя отново се поднася – сякаш става дума за инфраструктурен проект, а не за военна операция на територията на суверенна държава. За Вашингтон това би означавало директен сблъсък не само с престъпни мрежи, но и с мексиканската държава, която едва ли ще аплодира американски танкове край границата.

ЕС, верен на традицията си, вероятно ще „изрази дълбока загриженост“, ще „призове към диалог“ и ще „подчертае значението на международното право“. С други думи – ще отвори дипломатическия чадър, без да се намокри.

Иран: старият враг, новият повод

Готовността за удар по Иран звучи познато. Техеран е удобен геополитически антагонист – достатъчно далеч, достатъчно сложен и достатъчно демонизиран, за да пасне идеално в предизборна реторика. Реакцията на Иран вероятно ще бъде риторично твърда и стратегически предпазлива, с акцент върху „правото на самозащита“ и демонстративна близост с Русия и Китай.

Москва и Пекин, от своя страна, ще осъдят „едностранните действия“ и „дестабилизирането на международната сигурност“, докато внимателно следят дали поредната американска заплаха няма да се превърне в реален конфликт, който да пренареди енергийните и търговските им интереси.

Куба: ретро враг за нови аплодисменти

Куба в този списък звучи почти носталгично – като връщане към Студената война, но с по-малко идеология и повече телевизионен ефект. Хавана вероятно ще реагира с познатия си микс от революционна риторика и дипломатическо възмущение, докато ЕС ще напомни за необходимостта от „деескалация“ и „уважение към регионалната стабилност“.

Голямата картина: шум, реакции и реална политика

За Русия и Китай изявленията на Тръмп са удобен аргумент – доказателство за „непредсказуемия Запад“, което може да се използва както вътрешнополитически, така и в международни форуми. За ЕС те са поредното упражнение по балансиране между трансатлантическата лоялност и желанието да изглежда като глас на разума.

А за самия Тръмп? Това е познатата формула: максимален шум, минимални детайли и ясното послание, че Америка отново ще „действа решително“. Дали тези фронтове ще останат на нивото на изказванията или ще се превърнат в реални конфликти, е друг въпрос. Засега светът слуша, анализира и – в случая на ЕС – подготвя следващото си внимателно балансирано изявление, което няма да разсърди никого, но и няма да спре никого.

Автор: Иван Стоянов