Страстната седмица: Пътят на Спасителя към Голгота и Възкресението

Днес за православните християни започва Страстната седмица, наричана още Седмица на страданията – заключителният етап от земния живот на Иисус Христос. Наименованието ѝ произлиза от старинната българска дума "страст", означаваща страдание. Според православния църковен календар всеки ден от тази седмица е свят и изпълнен с дълбок смисъл, съобщава Българската телеграфна агенция (БТА).
По традиция, Страстната седмица е време за размисъл и духовно пречистване за множество християни. Тя е повод за задълбочаване в осъзнаването на собствените грехове и величието на жертвата, принесена от Спасителя.
Велики понеделник припомня събитието, когато Иисус Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се изпълнил с гняв, виждайки събралата се тълпа. Божият дом за молитви бил превърнат в пазар и в праведен гняв Синът Божий съборил търговските маси.
Велики вторник е посветен на нравствените наставления, които Христос отправял към своите последователи и народа. Според църковния канон, този ден е отреден за смирение и себеосъзнаване.
В святата и Велика сряда се пресъздава паметното събитие, когато Юда Искариотски отива при юдейските първенци и се договаря да предаде Иисус Христос за 30 сребърника.
Велики четвъртък е тясно свързан с Тайната вечеря – последното пасхално ястие на Иисус с неговите ученици, когато е установено светото тайнство Причастие (Евхаристия). След вечерята Христос взел хляб, благословил го, разчупил го и го дал на апостолите с думите: "Вземете, яжте, това е Моето тяло!". След това взел чашата с вино и казал: "Пийте от нея всички. Това е Моята кръв на Новия завет, която се пролива за вас и за мнозина за опрощение на греховете". След причастието Христос предсказал предателството си. Вечерта на Велики четвъртък се отслужва богослужението на 12-те евангелия, пресъздаващи последните часове на Спасителя.
Велики петък, наричан още Разпети петък, е кулминацията на Страстната седмица – денят, в който е разпнат Иисус Христос. Той е изцяло посветен на неговите страдания и кръстната му смърт. Сутринта на Велики петък се отслужват т. нар. царски часове. Вечерта, пред плащаницата – погребалната тъкан с изображението на тялото на мъртвия и положен в гроба Иисус, се извършва т. нар. опело Христово – оплакване на неговата жертва.
На Велика събота се възпоменава погребението на Господ Иисус Христос, извършено от Йосиф от Ариматея и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на мрака – ада. След като Христос умрял като човек, неговото тяло било положено в гроба. Неговата душа слязла в ада, победила го и освободила душите на праведниците, държани там. На третия ден душата и тялото отново се съединили, и тялото възкръснало от мъртвите.
В 23:30 ч. на Велика събота вярващите се събират за тържественото богослужение в храмовете, а в полунощ се възвестява Христовото Възкресение с тържествени камбанен звън и свещенически възгласи. Пасхалният поздрав е "Христос воскресе!", а отговорът на вярващите е "Воистину воскресе!".