Смъртоносна атака в Кашмир разпалва вражда между Индия и Пакистан, светът призовава за спокойствие

Сринагар, Кашмир – Кърваво нападение срещу група туристи в размирния регион Кашмир през изминалата седмица изостри до краен предел напрежението между ядрените съседи Индия и Пакистан. Ню Делхи отправи остри обвинения към Исламабад, твърдейки, че пакистанската страна подкрепя извършеното клане – твърдение, което Пакистан категорично отхвърли, съобщава АР.
В резултат на ескалиращото напрежение, двете държави, притежаващи ядрено оръжие, понижиха нивото на дипломатическите си отношения, отправиха заплахи за прекратяване на ключови двустранни споразумения и взаимно експулсираха свои граждани. Тази криза представлява най-сериозната ескалация на враждебността от 2019 г. насам, когато самоубийствен атентат с автомобил-бомба отне живота на 40 индийски войници в Кашмир. Тогава Индия също обвини Пакистан, който отново отрече всякаква съпричастност.
Индийски паравоенни войници бдят на временен контролно-пропускателен пункт в Сринагар, контролиран от Индия Кашмир, сряда, 30 април 2025 г. (AP Photo/Dar Yasin)
Индия недвусмислено намекна за вероятността от предстоящ, макар и ограничен, военен удар. В отговор, Пакистан заяви категорично, че ще отговори със сила на всяка агресия.
Поглед към ядрените възможности на двете страни и възможните бъдещи сценарии:
Ядреното оръжие като средство за възпиране, а не за война
През годините Индия и Пакистан изградиха значителни ядрени арсенали. Основната цел на тези оръжия обаче е да предотвратят войни, а не да ги предизвикат.
Индия следва политика на „първи ненанасяне на удар“. Това означава, че ще използва ядрено оръжие само в случай на ядрена атака срещу индийски сили или територии.
Пакистан възприема различна политика, известна като „пълноспектърно възпиране“, която цели използването на тактически ядрени оръжия за противодействие на ядрени заплахи и конвенционални военни атаки от своя по-голям, по-силен и по-богат регионален съперник.
Пакистан не изключва възможността да използва ядрено оръжие пръв, ако почувства екзистенциална заплаха. Въпреки това, Исламабад едва ли ще предприеме ядрена война с Индия поради превъзходството на съседа си във въоръжението. Пакистан вече загуби три конвенционални войни в миналото.
Поради тази причина, Пакистан използва своя ядрен арсенал предимно за да възпре Индия от инвазия или мащабна атака.
Липса на информация за арсенала на противника
Нито една от двете страни не разполага с детайлна информация за ядрените оръжия на другата, нито за техния брой. Индия проведе първия си ядрен опит през 1974 г., а Пакистан – през 1988 г.
Аналитични центрове предполагат, че Пакистан разполага със около 170 бойни глави, докато Индия – със 172. Някои анализи дори сочат, че пакистанският арсенал може да е по-голям, достигайки около 200 бойни глави.
Въпреки десетилетията на враждебност и подозрение, Индия и Пакистан са страни по споразумение, което ги възпрепятства да атакуват ядрените съоръжения на другата страна.
В рамките на „Споразумението за забрана на атаки срещу ядрени инсталации и съоръжения“, двете страни ежегодно през януари обменят списъци на своите ядрени обекти. Те извършват този обмен вече 34 поредни години.
Важно е да се отбележи, че нито една от двете държави не е страна по глобалния Договор за неразпространение на ядреното оръжие, който цели предотвратяване на разпространението на ядрени оръжия и технологии.
Предпочитание към ограничени удари по конкретни цели
Ескалациите между Индия и Пакистан често включват целенасочени атаки и ответни мерки, които се развиват постепенно, като всяка страна запазва възможността да отстъпи и да деескалира напрежението. Пограничните сблъсъци са често срещано явление.
Въпреки това, този път в Индия съществува огромен вътрешен натиск за решителен отговор, тъй като повечето от жертвите през изминалата седмица бяха индийски граждани.
През 2019 г., след самоубийствения атентат с кола-бомба, Индия нанесе въздушен удар рано сутринта, за който заяви, че е бил насочен срещу тренировъчен лагер на терористи в Пакистан. Пакистан впоследствие заяви, че е свалил два индийски изтребителя над Кашмир и е заловил пилот. Пилотът в крайна сметка беше освободен и ситуацията започна да се нормализира.
Този инцидент обаче показа, че Индия е готова да навлезе във въздушното пространство на Пакистан и да нанесе удари, установявайки нов праг за ответни действия.
В настоящата криза двете страни все още не са предприели драматични стъпки. Пакистан съобщи за засичане на индийски изтребители в своето въздушно пространство и свали шпионски дронове, за които твърди, че принадлежат на Индия.
Вероятните ответни мерки от двете страни ще се съсредоточат по линията на контрол – де факто границата, разделяща Кашмир – и ще бъдат насочени срещу военна инфраструктура или бойни съоръжения. Тази тактика носи риск от погрешна преценка, тъй като евентуални жертви могат да изострят вътрешното напрежение.
Международната общност е по-ангажирана от всякога
На фона на продължаващите конфликти в Близкия изток и Украйна, както и на световната икономическа нестабилност, международната общност не изпитва голямо желание за война в Южна Азия.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че ще се свърже с Индия и Пакистан и призова други чуждестранни правителства да се намесят и да успокоят ситуацията.
Богатите съюзници на Пакистан в Персийския залив изразиха своята загриженост за стабилността и сигурността в региона, докато Индия се свърза с членовете на Г-7 във връзка с кризата.
Китай, ключов играч в региона, също призова и двете страни да проявят сдържаност. Организацията на обединените нации също отправи апел към Пакистан и Индия за деескалация на напрежението. Накратко, никой не желае ескалация на конфликта.