Полският премиер Доналд Туск обяви, че страната му е поискала консултации по Член 4 - Започва ли Третата световна война

Навлизането на руски безпилотни апарати в полското въздушно пространство и тяхното сваляне от военните сили на страната постави пред ново изпитание НАТО и предизвика вълна от дипломатически реакции. Макар че подобни инциденти не са безпрецедентни, последният случай изглежда по-опасен заради обема – седем дрона или техни отломки, открити в Полша, според данни на полското МВР, цитирани от ДПА.

Член 4 – предпазен механизъм или предвестник на по-решителни стъпки?

Полският премиер Доналд Туск обяви, че страната му е поискала консултации по Член 4 от Северноатлантическия договор. Този инструмент често се разглежда като „жълтата лампа“ на Алианса – сигнал за тревога, предшестващ възможни колективни действия. Според военния анализатор проф. Иван Петров, „Полша демонстрира, че възприема случая като системна заплаха, а не като технически инцидент. Това прехвърля тежестта върху НАТО да покаже, че източният фланг е реално защитен.“

НАТО: солидарност и сдържаност

Генералният секретар Марк Рюте нарече случая „безотговорен“ от страна на Русия, но се въздържа от категорична оценка дали става дума за умишлени действия. „Тази предпазливост е разбираема – нито една от страните не желае автоматично да доведе до ескалация, която би могла да активира Член 5“, коментира военният експерт о.р. полковник Димитър Стоянов.

Същевременно съюзниците обещаха да защитят „всеки сантиметър“ от територията на НАТО. Това е ясно предупреждение, че следващ подобен случай може да предизвика по-остра реакция.

Регионалните гледни точки

България, Румъния и Литва вече изразиха категорично осъждане. Българският министър на отбраната Атанас Запрянов подчерта, че подобни инциденти са „провокация“ и напомни, че въздушното пространство на държавите членки е „общо пространство на НАТО“. Той допълни, че Алиансът ще сваля подобни апарати, за да предотврати риск за гражданската авиация.

В съседна Румъния също са регистрирани подобни случаи, особено в района на делтата на Дунав, което подсилва усещането, че това е нов модел на руско поведение.

Украйна: „Опасен прецедент“

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че най-малко осем дрона са навлезли в Полша по време на нощната атака срещу Украйна, при която Русия е използвала над 400 дрона и десетки ракети („Ройтерс“). Той определи това като „опасен прецедент за Европа“.

„Путин просто продължава да тества Запада“, допълни украинският външен министър Андрий Сибига. Неговият коментар подсказва, че Киев очаква от НАТО по-решителни мерки, включително възможността съюзниците да прихващат дронове още над украинска територия.

Европа и САЩ – категорични в тона

Френският президент Еманюел Макрон, белгийският външен министър Максим Прево и нидерландският премиер Дик Схоф използваха почти идентична формулировка: „Неприемливо“. САЩ също подчертаха, че ще защитават всеки сантиметър от територията на Алианса.

Особено внимание предизвика новината, че нидерландски изтребители F-35 са участвали в операцията по сваляне на дроновете. Това е видим знак, че НАТО вече практикува реална съвместна отбрана, а не само декларативна подкрепа.

Заключение: случайност или стратегия?

Според експертите въпросът не е дали дроновете са навлезли „по грешка“ или умишлено. По-важното е, че Русия все по-често тества границите на търпимостта на НАТО. „Това е стратегия на контролирана ескалация – Москва не напада директно, но създава достатъчно напрежение, за да провери реакцията на Алианса“, анализира проф. Петров.

Ако тези действия зачестят, рискът от грешка или непреднамерена ескалация нараства. А в сегашната геополитическа обстановка дори един „инцидент“ може да се превърне в криза с далечни последствия.