Енергийна война: анализ на Арно Бертран предупреждава, че Европа може да плати най-високата цена

Анализаторът Арно Бертран очертава възможни геополитически последици от евентуален американски контрол върху иранския петрол, като поставя под въпрос широко разпространеното предположение, че подобен сценарий би лишил Китай от важни енергийни доставки. Според него подобно развитие не е толкова очевидно, колкото често се представя в публичния дебат,коментира анализаторът Арно Бертран в публикация в социалната мрежа X.

Петролът от Иран и зависимостта на Китай

В анализа си Бертран отбелязва, че голяма част от коментарите се основават на идеята, че ако Съединените щати установят контрол върху иранския петрол, доставките към Китай ще бъдат прекратени. По думите му обаче подобно развитие е малко вероятно. По-реалистичният сценарий, според него, е сходен с модела, наблюдаван във Венецуела – приходите от петролните продажби да бъдат контролирани от Вашингтон, докато самият ресурс продължава да се изнася за китайския пазар, макар и при по-висока цена.

Така, твърди Бертран, Китай вероятно няма да загуби изцяло достъпа до тези доставки. Вместо това около 1,5 процента от енергията, която в момента идва от независим Иран, би могла да продължи да достига до страната, но под американски контрол. Подобна промяна би засилила стремежа на Пекин към по-голяма енергийна самостоятелност – процес, който вече е част от дългосрочната стратегия на страната.

Военни решения и отражението им в Азия

Анализаторът посочва и други ефекти от напрежението в Близкия изток. Един от тях е изтеглянето на американската противоракетна система THAAD от Южна Корея.

Системата беше разположена там през 2017 г., което предизвика остро недоволство в Китай, тъй като радарът ѝ може да наблюдава цели на почти 3000 километра навътре в китайска територия. Според Бертран това решение тогава доведе до сериозни икономически и политически последици.

Китай ограничи туристическите пътувания до Южна Корея, а компании като Lotte Group практически изгубиха позициите си на китайския пазар. Автомобилните производители Hyundai Motor Company и Kia Corporation също бяха принудени да затворят част от заводите си, докато културният износ на K‑pop беше силно ограничен.

Сега обаче, отбелязва Бертран, САЩ демонтират системата и я пренасочват към Близкия изток, за да компенсират загубени или изчерпани противоракетни системи. Това поставя Южна Корея в деликатна позиция – след като страната вече е понесла значителни икономически загуби и дипломатическо напрежение със своя най-голям търговски партньор – Китай.

Европа – най-уязвимият играч в енергийната криза

Докато Китай разполага с по-голяма енергийна автономност, положението на Европейски съюз е значително по-сложно. Данни на Евростат показват, че зависимостта на ЕС от внос на енергия достига 58,4 процента, което означава, че собствената енергийна самодостатъчност на блока е около 41 процента – приблизително наполовина от тази на Китай,пише още геополитическият коментатор Арно Бертран в своя анализ, публикуван в платформата X.

След началото на Руско-украинската война европейските енергийни потоци се пренаредиха. Според Бертран зависимостта на ЕС от американски енергийни ресурси се е увеличила рязко – от около 4 процента през 2018 г. до приблизително 22 процента днес.

Енергийните пазари под натиск

Конфликтът около Иран може да задълбочи тези процеси. Според анализа фактическото затваряне на Ормузки проток би могло да засегне около 20 процента от световните доставки на петрол. В същото време производството на втечнен природен газ в Катар – също около една пета от глобалния пазар – може да бъде сериозно нарушено.

Подобен сценарий би довел до силен ценови шок на енергийните пазари, което засяга най-силно икономики, зависими от внос на енергия – като тези в Европа.

Възможният „енергиен капан“

Според Бертран ситуацията може да създаде своеобразен геополитически парадокс. Съединените щати са едновременно държавата, която играе ключова роля във военните действия, и най-големият производител на петрол и природен газ в света – позиция, която им позволява да печелят от покачването на цените.

Така, по думите му, Европа на практика може да се окаже принудена да плаща по-високи цени за американска енергия – своеобразна „военна премия“, породена от глобалната нестабилност.

Дилемата на зеления преход

Една от очевидните алтернативи за Европа остава ускоряването на прехода към възобновяеми енергийни източници – включително чрез използване на технологии като соларни панели, батерии и електромобили, в чието производство Китай има силни позиции.

Но тук възниква нова дилема. Колкото по-силно нараства зависимостта на ЕС от американски енергийни доставки, толкова по-голям може да бъде и политическият натиск върху Европа да ограничава използването на китайски технологии.

Автор: Иван Стоянов