Пазарите се сринаха след въвеждането на драстични мита на Тръмп върху Китай, страховете за рецесия нарастват

Основните борсови индекси в Азия претърпяха рязък спад в сряда, след като в сила влезе внушителното увеличение на митата от 104% върху китайски стоки, наложено от президента Доналд Тръмп. В същото време, стремителната разпродажба на държавни облигации породи опасения, че чуждестранни инвестиционни фондове се оттеглят от американски активи,съобщават от Reuters,позовавайки се на Ройтерс.

Американският долар отслабна спрямо валутите, възприемани като сигурни убежища, но китайският юан остана близо до най-ниското си равнище от края на 2007 г., след като Пекин допусна допълнително обезценяване на националната валута на фона на ескалиращата търговска война със САЩ.

Малко активи избегнаха негативното влияние на страховете от настъпваща икономическа криза, обхванала пазарите, като цените на петрола се понижиха с близо 4%.

Очаква се негативната тенденция да се пренесе и в Европа, като фючърсите на EUROSTOXX 50 сигнализираха за спад от 3,7% при отваряне. Също така, фючърсите на S&P 500 и Nasdaq отбелязаха понижение от 1,6%.

През изминалата нощ Вашингтон потвърди, че увеличението на митата върху вноса от Китай ще влезе в сила в 12:01 часа източно време (04:01 GMT), съгласно предварителния план. Крайният срок изтече без нови изменения в търговския режим.

"САЩ и Китай са затънали в безпрецедентна и скъпоструваща игра на нерви и изглежда, че нито една от страните не желае да отстъпи," коментира Тинг Лу, главен икономист за Китай в Nomura. "Предвид изключително нестабилната ситуация, е невъзможно разумно да се оцени влиянието на продължаващата търговска война между САЩ и Китай върху китайската икономика."

Непрекъснато променящите се новини около митата и надвисналата заплаха от продължителна търговска конфронтация между двете най-големи икономики в света предизвикаха значителна волатилност на финансовите пазари.

Индексът S&P 500 претърпя бурно обръщане, едно от най-големите за последните поне 50 години, като референтният индекс загуби 4,2 процентни пункта от положително начало до отрицателен край. Индексът е изгубил 5,8 трилиона долара от пазарната си капитализация, което е най-голямата четиридневна загуба от създаването му през 50-те години на миналия век.

Късно във вторник Тръмп заяви, че Китай манипулира валутата си, за да се защити от митата, но изрази мнение, че в определен момент ще бъде постигнато споразумение.
Китайските "сини чипове" (.CSI300) успяха да възстановят част от ранните загуби и завършиха с ръст от 0,3%, вероятно подкрепени от продължаваща държавна намеса от Пекин. Индексът Hang Seng на Хонконг (.HSI) обаче се срина с 1,6%.

Най-широкият индекс на MSCI за азиатско-тихоокеански акции извън Япония (.MIAPJ0000PUS) отчете спад от 1,9%.
Други фондови пазари в Азия също бяха в дълбоко червено. Японският Nikkei (.N225) се понижи с 3,6%, след като в сряда отчете 6% ръст поради надежди за търговска сделка с Токио и САЩ. Тайванските акции (.TWII) също паднаха с 4,6%, въпреки че правителството активира стабилизационен фонд в размер на 15 милиарда долара.
Анализатори от JPMorgan смятат, че бързата ескалация на митата на САЩ върху Китай е достатъчно деструктивна, за да тласне световната икономика към рецесия.

"Предвид обема на вноса от Китай, само китайското мито представлява огромно увеличение на данъците върху домакинствата и бизнеса в САЩ в размер на 400 милиарда долара," посочиха те в бележка до клиенти. "Валутата вероятно ще бъде предпазен клапан за китайските политици."
Китайската народна банка определи референтния курс на юана в сряда на 7,2066 за долар, което е най-слабото ниво от септември 2023 г. Това доведе до поевтиняване на юана до 7,3499 за долар на вътрешния пазар, малко по-силно от нивото от 7,3510, което е най-слабото от края на 2007 г.
На пазара на държавни облигации доходността на референтните 10-годишни американски държавни ценни книжа се повиши с 24 базисни пункта до 4,501%, необичайно голямо движение за азиатската търговска сесия, което доведе общото увеличение за последните три дни до внушителните 51 базисни точки. Доходността на 30-годишните облигации скочи с 28 базисни пункта до 5,023%, най-високото ниво от края на 2023 г.

На валутните пазари валутите-убежища като японската йена и швейцарският франк отбелязаха повишен интерес, като доларът поевтиня с 0,8% до 145,10 йени и с 0,5% до 0,8430 швейцарски франка.
В други новини, Централната банка на Нова Зеландия понижи лихвените проценти с 25 базисни пункта до 3,5% и отвори вратата за потенциално по-големи намаления, предупреждавайки за рискове от забавяне на икономиката поради глобалните търговски бариери.
Цените на петрола претърпяха спад от близо 4% в сряда поради опасения относно търсенето от Китай. Фючърсите на сорта Брент поевтиняха с 3,7% до 60,50 долара за барел, а фючърсите на американския суров петрол също се понижиха с 4,1% до 57,16 долара за барел.

Златото възстанови възходящата си тенденция и последно поскъпна с 0,7% до 3005 долара за тройунция.