На ръба на пропастта: Ядреният арсенал крепи крехкото равновесие между Индия и Пакистан

ИСЛАМАБАД, Пакистан (АП) – От придобиването на независимост от Британска Индия през 1947 г., Индия и Пакистан са влизали в три мащабни военни сблъсъка. Освен това, двете съседни държави са били въвлечени в десетки по-малки стълкновения и конфликти, включително един на върха на ледник – място, известно като най-студеното и най-високо разположено бойно поле в света,съобщава АР.
Последната ескалация на напрежението е следствие от смъртоносна въоръжена атака срещу туристи, за която Индия обвинява Пакистан – твърдение, категорично отхвърлено от Исламабад. Въпреки че враждебните действия не прерастват в конвенционална война, както е при други държави, доминиращият фактор, който възпира по-голям конфликт, е техният ядрен арсенал – уникален инструмент за предотвратяване на мащабни нападения и гаранция, че военните действия няма да излязат извън контрол дори при ескалираща ситуация.
Ето как – и защо – Пакистан води ограничени военни действия:
„Пакистан и Индия разполагат с достатъчно ядрени оръжия, за да унищожат взаимно териториите си многократно“, заявява анализаторът по сигурността Сайед Мохамед Али, базиран в пакистанската столица Исламабад. „Техните ядрени способности създават сценарий на взаимно гарантирано унищожение.“
И двете страни „съзнателно са развили“ обема и обхвата на своите запаси, за да напомнят на другата за тази реалност на взаимно гарантирано унищожение, добавя той,предава АР.
Въпреки че нито една от страните не разкрива публично своите ядрени възможности, се предполага, че всяка от тях притежава между 170 и 180 бойни глави с малък, голям и среден обсег. И двете държави разполагат с различни системи за доставка – средства за изстрелване и насочване на тези оръжия към определени цели.
Тези арсенали служат като отбранителна мярка за предотвратяване и възпиране на по-нататъшни военни действия, тъй като „нито една от страните не може да си позволи да инициира подобна война или да се надява да спечели нещо от нея“, подчертава Али.
Макар и да не изглежда така за външния наблюдател, ядрените оръжия са постоянно напомняне към другата страна за съществуващите червени линии, които не трябва да бъдат преминавани.
Непрозрачността около техните арсенали обаче означава, че не е ясно дали Пакистан или Индия притежават способността да оцелеят след първи ядрен удар и да нанесат ответен удар – концепция, известна като „способност за втори удар“.
Тази способност възпира противника от опит да спечели ядрена война чрез превантивен удар, като предотвратява агресия, която би могла да доведе до ядрена ескалация.
Без тази способност, на теория, няма нищо, което да попречи на едната страна да изстреля бойна глава по другата,съобщава още АР.
Индия и Пакистан имат териториални претенции към Кашмир от 1947 г., когато и двете страни получават независимост, а граничните стълкновения поддържат нестабилността в региона от десетилетия. Всяка държава контролира част от Кашмир, разделена от строго охранявана граница.
Двата заклети противници са водили и три войни за Кашмир, където въоръжени бунтовници се противопоставят на индийското управление. Мнозинството мюсюлмански кашмирци подкрепят целта на бунтовниците за обединяване на територията под пакистанско управление или като независима държава.
Граничните конфликти и атаките на бойци в контролирания от Индия Кашмир накараха Ню Делхи да заеме все по-твърда позиция спрямо Исламабад, обвинявайки го в подкрепа на „тероризма“.
В последния конфликт Индия предприе ответни мерки срещу Пакистан, нанасяйки удари по обекти, за които твърди, че са използвани от подкрепяни от Пакистан бойци, свързани с кръвопролитно нападение миналия месец.
Индия е сред най-големите инвеститори в отбрана в света, с бюджет от 74,4 милиарда долара през 2025 г., според доклада „Военен баланс“ на Международния институт за стратегически изследвания. Страната е и един от най-големите вносители на оръжие в световен мащаб.
Пакистан, макар и да не е слаб във военно отношение, с разходи от 10 милиарда долара през миналата година, никога не може да се сравни с финансовите възможности на Индия. Индия също така разполага с повече от два пъти по-голям активен военен персонал в сравнение с Пакистан.
Въпреки че индийските въоръжени сили традиционно са фокусирани върху Пакистан, страната има и друг ядрен съсед, с когото трябва да се съобразява – Китай, и е все по-загрижена за морската сигурност в Индийския океан. Това са два фактора, които Пакистан не е нужно да взема предвид в своята парадигма за сигурност.
Удължената и тясна форма на Пакистан, съчетана с прекомерната роля на военните във външната политика, улеснява бързото разполагане на въоръжените сили и приоритизирането на отбраната.
Нито Пакистан, нито Индия бързат да афишират своите военни действия срещу другата страна и, както се вижда от настоящото изостряне на напрежението, може да отнеме известно време, преди да се появят потвърждения за нанесени удари и ответни мерки.
И двете страни обаче предприемат операции в територии и въздушно пространство, контролирани от другата. Понякога тези действия са насочени към нанасяне на щети на контролно-пропускателни пунктове, военни инсталации или обекти, за които се твърди, че се използват от бойци.
Други цели са създаване на неудобно положение или провокация – принуждаване на лидерите да се поддадат на обществения натиск и да реагират, което крие потенциал за погрешни преценки.
Много от тези дейности произлизат по протежение на Линията на контрол, която разделя Кашмир между Индия и Пакистан. Тази зона е до голяма степен недостъпна за медиите и обществеността, което затруднява независимата проверка на твърдения за нападения или ответни действия.
Подобни инциденти предизвикват международна тревога, тъй като и двете страни притежават ядрени възможности, което насочва вниманието обратно към Индия и Пакистан и в крайна сметка към техните неразрешени териториални спорове за Кашмир.

Източник:
* Асошиейтед прес (АП)