Отстъплението на Тръмп маскирано като стратегия: последици за Източна Европа

Това, което изглежда като стратегически обрат, всъщност е отстъпление, прикрито в реторика – с дълбоки последици за Източна Европа и света като цяло,съобщават от сайта Алтернативата.
Както често се приписва на Чърчил, „Винаги можеш да разчиташ на американците да направят правилното нещо – след като са опитали всичко останало“. Независимо дали Чърчил наистина го е казал или не, наблюдението остава уместно за описване на това как САЩ исторически са подхождали към сложни външнополитически предизвикателства – включително Украйна.
Бившият президент на САЩ Доналд Тръмп изглежда е готов да представи прекратяването на мирните усилия за Украйна като геополитически майсторски ход. В действителност, този ход се основава на позната тактика: отклоняване на вниманието, прехвърляне на вината и умиротворяване, маскирано като дипломация. Това не е нова доктрина, а по-скоро възкресяване на подхода на Чембърлейн – с изкупителни жертви, задкулисни сделки и авторитарни симпатии.
Докато спектакълът е типично американски, неговите ударни вълни са глобални, особено в Източна Европа. Местните „Тръмписти“ са изградили политическите си стратегии около фантазията за голямо помирение между Тръмп и Путин, което би отключило бизнес възможности и би отменило международните санкции. Посещението на Тръмп младши в региона бележи кулминацията на координирано усилие за подкопаване на ЕС чрез търговски сделки с източноевропейски политически олигарси – сделки, финансирани от руски приходи от енергия. Крайната цел е да се създаде про-Тръмп съюз на автократи в Югоизточна Европа, който президентът на САЩ би могъл да използва, за да подкопае способността на ЕС да координира политика – особено когато тя противоречи на интересите на САЩ или Русия. Румъния остава липсващото звено в това геополитическо уравнение, което обяснява значителните ресурси, разгърнати от лагера на Тръмп – включително посещението на Тръмп младши – за да повлияе на местните избори и да победи про-ЕС, про-НАТО кандидата.
България като пример за пожелателно мислене
Никъде тази заблуда не е по-ясно изразена, отколкото в България, където определени части от политическия елит залагат на втори мандат на Тръмп, за да избелят корупцията, да рестартират руски енергийни проекти и да заменят европейското съгласуване за суров политически достъп. Те вярват, че „задкулисната дипломация“ на Тръмп ще отмени трансатлантическия консенсус за Русия, проправяйки пътя за нови газови сделки, реабилитация на санкционирани олигарси и съживяване на замразени инфраструктурни проекти като АЕЦ Белене и разширяването на руските газови потоци към ЕС.
Но войната в Украйна – и твърдият отговор на Европа – затвориха вратата за бизнеса както обикновено с Кремъл. Идеята, че руски газ, ребрандиран чрез Турция или опакован под американски етикет под името „Вертикален газов коридор“, може да се върне на европейския пазар при управление на Тръмп, е не само наивна – тя е стратегически безразсъдна.
Геополитическите ветрове се обръщат в полза на Европа. Ако континентът ускори производството си на отбрана и оръжия, той може да намали зависимостта си от американски оръжия, което ще направи американското лидерство по-малко критично, отколкото беше преди. Освен това ЕС държи по-силната карта в преговорите с Москва, особено по ключовите цели на Путин: възстановяване на достъпа до пазара на ЕС и възстановяване на замразени руски държавни активи в ЕС.
Източник: NEXTA