Защо облигациите, а не акциите, могат да предскажат следващата икономическа криза в САЩ

Търговските мита на Тръмп разтърсиха световните финансови пазари, пазарът на облигации предизвиква безпокойство
Търговските мита, наложени от президента на Съединените щати Доналд Тръмп, предизвикаха сътресения на финансовите пазари в световен мащаб, съобщава Al Jazeera.
Докато търговските мерки на Тръмп предизвикаха нестабилност на фондовите пазари, сътресенията на пазарите на облигации – особено спадът на облигациите едновременно с акциите – предизвикаха най-голяма тревога сред икономистите.
Облигациите представляват форма на дълг, при която инвеститорите заемат пари на емитента – обикновено правителство или корпорация – и получават фиксирана лихва за определен период от време, преди да получат обратно първоначалната си инвестиция при падеж.
Въпреки че обикновено осигуряват по-ниска възвръщаемост от акциите, държавните облигации се считат за едни от най-нискорисковите инвестиционни опции.
Облигациите, издадени от Министерството на финансите на САЩ, са особено предпочитани от инвеститорите като сигурен актив, тъй като са подкрепени от най-мощното правителство в света и водещата икономика.
Поради репутацията си на сигурен актив по време на периоди на икономическа нестабилност, цените на държавните облигации – известни като „сметки“, „банкноти“ или „облигации“, в зависимост от датата им на падеж – обикновено се покачват, когато цените на акциите падат.
Цените и доходността на държавните облигации се движат в обратни посоки – колкото по-евтина е облигацията, толкова по-високо е лихвеното плащане.
Какво се случва на пазара на облигации?
След като Тръмп обяви широкообхватни мита за десетки търговски партньори на САЩ на 2 април, инвеститорите започнаха масово да продават американски държавни облигации с по-дълъг падеж, което доведе до рязко покачване на доходността.
Разпродажбата се случи въпреки значителните загуби на американския фондов пазар, което противоречи на обичайния модел на инвеститорите, които се насочват към активи, считани за сигурни убежища.
В пика си в петък доходността на 10-годишните държавни облигации се повиши до 4,58 процента, в сравнение с по-малко от 3,9 процента седмица по-рано.
Разпродажбата на държавни облигации беше широко възприета като сериозен предупредителен сигнал за икономиката на САЩ, тъй като предполагаше, че инвеститорите са обезпокоени относно способността на Вашингтон да изплати дълговете си в дългосрочен план.
На фона на пазарните сътресения Тръмп обяви 90-дневна пауза на повечето от своите „реципрочни“ мита в сряда.
Ако не бъде овладяна, нарастващата доходност на държавните облигации може да се превърне в икономическа криза.
По-високата доходност прави по-скъпо за правителството на САЩ да заема пари и да обслужва националния дълг – който в момента надхвърля 36,22 трилиона долара – което повишава риска от неизпълнение.
Те също така увеличават разходите за заеми и обслужване на дълг за гражданите и банките, чиито баланси са от решаващо значение за здравето на цялата финансова система.
„Мисля, че това е доста сериозен индикатор за безпокойство“, каза пред Al Jazeera Анастасия Федик, асистент по финанси в Училището по бизнес Хаас към Калифорнийския университет Бъркли.
„Не е задължително инвеститорите да очакват правителството на САЩ да не може да изплати дълговете си в близко бъдеще, но инвеститорите са изправени пред голяма несигурност относно посоката на американската икономика.“
Способността на пазарите на облигации да влияят на правителствената политика е добре документирана.
Оставката на бившия министър-председател на Обединеното кралство Лиз Тръс през 2022 г. след само 49 дни на поста беше до голяма степен предизвикана от внезапния скок в доходността на облигациите, който последва нейния минибюджет, намаляващ данъците.
Когато обяви 90-дневната си пауза, Тръмп призна, че хората са започнали да изпитват „малко гадене“ относно пазара на облигации.
„Пазарът на облигации е много труден“, каза Тръмп.
Какво следва за пазара на облигации?
Въпреки че доходността на държавните облигации спадна след промяната на позицията на Тръмп, тя остава повишена в сравнение с последните седмици на фона на продължаващата несигурност относно развитието на търговската война на президента на САЩ.
В понеделник Тръмп започна разследвания на вноса на полупроводници и фармацевтични продукти като възможна предпоставка за нови мита, като същевременно спомена възможността за отсрочка на задълженията си в автомобилната индустрия.
Администрацията на Тръмп наложи 145-процентови мита на Китай от миналата седмица, докато съдбата на неговите „реципрочни“ мита за десетки други страни след 90-дневната му пауза остава неясна.
„Все още има много несигурност и пазарната ситуация е доста крехка“, каза Федик.
„Какво ще се случи в края на 90-дневната пауза? Как ще се развие търговската война с Китай? Конкретно за облигациите, Китай е вторият по големина чуждестранен притежател на американски държавен дълг, така че една потенциална ескалация може да накара Китай стратегически да разтовари част от тези позиции.“
В интервю за телевизия Bloomberg в понеделник министърът на финансите на САЩ Скот Бесент омаловажи разпродажбите на държавните облигации и отхвърли предположението, че позицията на страната като финансово убежище може да бъде застрашена.
Министерството на финансите е „далеч“ от необходимостта да предприеме действия, но разполага с „голям инструментариум“, включително опцията за разширяване на програмата си за обратно изкупуване на дълг, каза Бесент.
„Федералният резерв има инструменти на свое разположение, за да помогне за стабилизиране на нещата, например чрез количествено облекчаване – изкупуване на повече от дългосрочния държавен дълг на САЩ – както видяхме в началото на пандемията от COVID“, каза Федик.
„Мисля, че един от най-големите проблеми в момента е несигурността. Има толкова много колебания и толкова малко сигурност в търговската политика, че не само инвеститорите са притеснени, но и на Фед му е трудно да планира политически отговор.“