Тръмп обвинява Пауъл в спъване на икономическото възстановяване, подхранвайки политическите спорове за лихвените проценти

Президента Доналд Тръмп отново отправи остра критика към председателя на Федералния резерв (Фед) Джером Пауъл, обвинявайки го, че забавя икономическото възстановяване на САЩ, като не намалява агресивно лихвените проценти,съобщават от Discover the Universes Secrets

С наближаването на изборния сезон през 2024 г., икономическата реторика на Тръмп се завърна в центъра на вниманието, а Пауъл – неговият собствен назначен ръководител на централната банка – отново се озова в центъра на политическите спорове. Подновените атаки на Тръмп отразяват не само продължаващото напрежение между фискалната и паричната политика, но и сигнализират колко дълбоко паричните решения са навлезли в политическата арена.
Позната цел: Дългогодишната критика на Тръмп към Фед
Това не е първият път, когато Тръмп напада Пауъл. По време на президентството си Тръмп често използваше социалните медии и предизборните митинги, за да изрази недоволство от политиките на Пауъл. Въпреки че го назначи през 2017 г., Тръмп последователно представяше Пауъл като твърде предпазлив, обвинявайки го, че забавя икономическия растеж, като поддържа лихвените проценти твърде високи.
Сега, когато инфлационният натиск се стабилизира и Федералният резерв поддържа основните си лихвени проценти, Тръмп твърди, че централната банка пропуска критична възможност за стимулиране на икономиката. „Пауъл убива американската икономика“, заяви Тръмп на скорошен митинг. „Нуждаем се от силен растеж, а той се страхува да действа.“
Дебатът за лихвените проценти: Какво е заложено на карта?
В основата на критиката на Тръмп е по-широк дебат за ролята на лихвените проценти в икономическото управление. Федералният резерв поддържа лихвите сравнително високи, за да се бори с инфлацията, която достигна връх през 2022 г., но оттогава показва признаци на охлаждане. Пауъл сигнализира, че намаленията на лихвите ще дойдат само когато данните подкрепят устойчива икономическа стабилност.
Тръмп обаче твърди, че Фед изостава от кривата. Той твърди, че високите лихвени проценти натоварват потребителите, забавят жилищните пазари и ограничават бизнес инвестициите. Според Тръмп, намалението на лихвите е отдавна закъсняло и би отприщило вълна от икономическа активност, която би могла да помогне на американците от работническата класа.
Икономически растеж срещу контрол на инфлацията
Позицията на Тръмп представлява класически случай на приоритизиране на икономическия растеж, дори с риск от инфлация. Неговата администрация подкрепяше ниските лихвени проценти като инструмент за стимулиране на фондовия пазар, насърчаване на потребителските разходи и поддържане на икономическия импулс. За разлика от това, Пауъл и други служители на Фед подчертават дългосрочната стабилност и контрола на инфлацията като основни стълбове на паричната политика.
„Работата на Фед не е да угажда на политиците“, заяви Пауъл в отговор на минали критики. „Нашата отговорност е да осигурим максимална заетост и стабилни цени.“ Но тази обосновка не резонира с Тръмп, който разглежда повишенията на лихвените проценти като пречка за просперитета, особено по време на изборни цикли.
Политически натиск и независимостта на Фед
Повтарящата се критика на Тръмп към Пауъл повдига въпроси за независимостта на Федералния резерв. По традиция и закон Фед действа независимо от Белия дом, за да се избегне краткосрочно политическо влияние. Въпреки това, откровените атаки на Тръмп размиха тази граница, създавайки натиск върху централната банка да се съобрази с политическите програми.
Някои анализатори се опасяват, че тази политизация на паричната политика може да подкопае доверието в Фед. Ако пазарите започнат да вярват, че централната банка е повлияна от политически съображения, дългосрочните последици за икономическата стабилност могат да бъдат сериозни. Въпреки това, Тръмп настоява, че настоящият курс на Фед е погрешен и че ръководството на Пауъл е „бедствие“.
Реакции на пазара и бизнес настроения
Финансовите пазари реагираха с предпазливост на забележките на Тръмп. Инвеститорите предпочитат ясни, предвидими насоки от Фед, а словесните атаки на Тръмп могат да внесат несигурност. Анализаторите от Уолстрийт отбелязват, че докато коментарите на Тръмп може да се харесат на неговата политическа база, те създават турбуленция за търговците, които се опитват да предвидят следващия ход на Фед.
Бизнес лидерите са също толкова разделени. Някои са съгласни с Тръмп, че високите лихвени проценти ограничават растежа, особено в секторите на недвижимите имоти и строителството. Други се опасяват, че преждевременните намаления на лихвите могат да възобновят инфлацията, подкопавайки доверието на потребителите и корпоративното планиране.
Жилищният пазар под натиск
Една от най-видимите последици от високите лихвени проценти е жилищният пазар. Ипотечните лихви се повишиха, изключвайки много купувачи на жилища за първи път от пазара. Тръмп се възползва от този проблем, обвинявайки Пауъл, че затруднява американците да постигнат мечтата за собственост на жилище.
„Имаме млади семейства, които не могат да си позволят дом заради тези лихви“, твърди Тръмп. „Пауъл не разбира болката, която причинява в цялата страна.“ Докато някои икономисти са съгласни, че достъпността на жилищата е належащ проблем, те предупреждават, че твърде ранното намаляване на лихвите може да доведе до друг балон – нещо, което Пауъл се е зарекъл да избегне.
Потребителски дълг и кредитни разходи
Тръмп също така подчерта въздействието на лихвените проценти върху потребителския дълг. С лихвените проценти по кредитни карти и автомобилни заеми, достигащи исторически върхове, семействата от средната класа усещат натиска. Според Тръмп, този финансов натиск може да бъде облекчен бързо с промяна в паричната политика.
„Хората се давят в дългове и Пауъл не прави нищо, за да помогне“, каза Тръмп по време на интервю за Fox Business. „Нуждаем се от лидерство, което поставя американците на първо място, а не бюрократична предпазливост.“ Фед обаче остава предпазлив да стимулира търсенето твърде рано, особено когато показателите за инфлация остават над целта му от 2%.
Изборите през 2024 г. и икономическите послания
С наближаването на президентската надпревара през 2024 г., атаките на Тръмп срещу Пауъл вероятно ще продължат. Като обвинява Фед за икономическите проблеми, Тръмп се позиционира като защитник на обикновения американец срещу откъснат от реалността елит. Тази популистка рамка се харесва на неговата база и му позволява да заобиколи по-нюансирани дискусии за макроикономическия баланс.
Кампанията на Тръмп вече започна да включва тези критики в по-широки икономически послания. Той твърди, че при неговото ръководство лихвените проценти са били ниски, растежът е бил силен и инфлацията е била минимална – въпреки контрааргументите на икономистите, които цитират аномалии, свързани с пандемията, и натрупване на дълг.
Отговорът и стратегията на Джером Пауъл
Въпреки атаките, Пауъл запази мълчание относно забележките на Тръмп. Председателят на Фед повтори, че решенията ще се ръководят от данни, а не от политика. В скорошни публични изявления Пауъл подчерта необходимостта от търпение, като отбеляза, че въпреки че инфлацията е намаляла, тя все още не е напълно под контрол.
„Преждевременното облекчаване на паричната политика може да отмени нашия напредък“, предупреди Пауъл. Той остава фокусиран върху избягването както на рецесия, така и на възобновяване на инфлацията – все по-деликатен балансиращ акт. Засега Фед изглежда твърдо решен да поддържа курса си, дори пред политическия натиск.
По-широките последици за паричната политика
Подновената критика на Тръмп към Пауъл не е просто лична вражда – тя подчертава по-дълбоки структурни напрежения в начина, по който Америка подхожда към икономическото управление. Трябва ли Фед да даде приоритет на заетостта пред инфлацията? Трябва ли да бъде по-отзивчив към избраните длъжностни лица? Тези въпроси могат да оформят бъдещето на паричната политика на САЩ за години напред.
Някои законодатели, особено сред републиканците, свързани с Тръмп, лансираха идеята за реформиране на Фед, за да го направят по-отчетен пред Конгреса или Белия дом. Други предупреждават, че подобни реформи могат да подкопаят ефективността и независимостта на институцията, превръщайки я в политически инструмент.
Заключение: Битка, която далеч не е приключила
Критиката на Доналд Тръмп към председателя на Фед Джером Пауъл за това, че не намалява лихвените проценти, бележи още една глава в продължаващия конфликт между политическите амбиции и институционалните ограничения. Докато Тръмп представя аргументите си като молба за икономическа ревитализация, Пауъл остава ангажиран с предпазлив, основан на данни подход. Това напрежение подчертава основно предизвикателство в американското икономическо управление: как да се балансират нуждите на настоящето с отговорностите на бъдещето.
С наближаването на изборите и нарастващата икономическа тревожност, Тръмп вероятно ще продължи да държи Пауъл в риторичния си прицел. Дали тази стратегия ще се окаже ефективна в урните, предстои да се види. Но едно е ясно: битката за лихвените проценти, инфлацията и икономическия растеж вече не е само въпрос за икономистите – това е централен въпрос в националния политически дебат.