Признаването на Палестина – катализатор за политическия срив на правителството на Макрон

Две седмици след като Франция предприе историческата стъпка да признае Палестинска държава, правителството на президента Еманюел Макрон се оказа в криза и падна. На пръв поглед тези две събития може да изглеждат несвързани, но всъщност решението за Палестина се превърна в символичен катализатор, който изостри и без това дълбоките вътрешнополитически напрежения.

Признаването на Палестина бе възприето от Париж като акт на морална и дипломатическа отговорност. Според коментари в Le Monde и France 24, стъпката имаше потенциал да постави Франция в центъра на международния дебат за Близкия изток. Вътре в страната обаче това решение извади на повърхността противоречията – между левицата, която настоява за по-активна солидарност с Палестина, и десницата, която критикува Макрон за „прибързана външна политика“.

Кризата в Националното събрание, изразена чрез вот на недоверие към правителството, не бе породена единствено от темата за Палестина. Социално-икономическите трудности, инфлацията и напрежението в обществото отдавна разклащаха позициите на кабинета. Но признаването на палестинска държава даде нова енергия на опозицията, която използва момента, за да консолидира гласове срещу управляващите.

Фактът, че падането на правителството настъпи толкова скоро след дипломатическата инициатива, подсилва усещането, че външната политика и вътрешната нестабилност във Франция са дълбоко преплетени. Европа също наблюдава с внимание – Париж рискува да загуби лидерската си роля в рамките на ЕС в момент, когато съюзът се опитва да изгради обща позиция спрямо конфликта в Близкия изток.

В заключение: признаването на Палестина беше геополитически ход, който целеше да демонстрира независимостта и моралната тежест на Франция. Но на вътрешнополитическо ниво то се превърна в спусък за правителствена криза, от която страната тепърва ще трябва да излиза.