Пекин търси подкрепа от Русия след ударите срещу Иран – анализатори виждат прелюдия към по-голям сблъсък между САЩ и Китай

Само няколко дни след началото на съвместните американско-израелски удари срещу Иран на 28 февруари, които доведоха до ликвидирането на върховния лидер аятолах Али Хаменей и множество висши военни и политически фигури, Пекин засили дипломатическата си активност. Китайският външен министър Уанг И проведе серия от разговори, включително с руския си колега Сергей Лавров, в които осъди „неприемливите“ атаки и призова за незабавно прекратяване на военните действия.

Според официално изявление на китайското външно министерство, Уанг И е подчертал пред иранския си колега Абас Арагичи, че Пекин „подкрепя Иран в защитата на неговия суверенитет, сигурност, териториална цялост и национално достойнство“. Иран от своя страна обеща да направи „всичко възможно“, за да защити китайските граждани и институции на своя територия. Това се случва на фона на ескалация, при която Иран затвори Ормузкия проток и нанесе удари по американски бази и съюзници в региона, включително Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.

Макар Китай да осъди ударите като „сериозно нарушение на международното право“ и да подкрепи спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН (съвместно с Русия), официален Пекин засега избягва всякакви обещания за пряка военна помощ. Според анализатори от Atlantic Council и Chatham House, Пекин играе „дългата игра“ – осъжда действията на САЩ и Израел, но запазва дистанция, за да не рискува икономическите си интереси и крехкото примирие с Вашингтон преди предстоящи търговски преговори.

Русия също зае твърда реторика, осъждайки „непредизвиканата агресия“ и „политическите убийства“, но – подобно на Китай – не обещава директна военна намеса. Експерти отбелязват, че Москва вижда в конфликта както рискове (възможна загуба на ключов съюзник и партньор в доставките на оръжие и дронове), така и възможности – отвличане на вниманието и ресурсите на САЩ от Украйна и потенциално повишаване на цените на петрола.

Някои анализатори обаче виждат в тези събития далеч по-опасна перспектива. Според коментари в регионални и западни източници, включително от Lowy Institute и Reuters, настоящата война може да се окаже прелюдия към по-широк сблъсък между САЩ и Китай. Ударите по Иран – ключов доставчик на евтино петрол за Китай и партньор в антизападните му инициативи (като BRICS и SCO) – отслабват стратегическата позиция на Пекин в Близкия изток. Ако режимът в Техеран падне или бъде радикално променен в про-западна посока, това би лишило Китай от важен „буфер“ и източник на енергия, който би могъл да бъде използван при криза около Тайван.

„Азиатските съюзници на САЩ – Япония и Тайван – се опасяват, че продължителният конфликт в Близкия изток ще изтощи американските военноморски и ракетни ресурси, които сега се използват за възпиране на Китай“, отбелязва Reuters, цитирайки анонимни японски политици. Анализатори предупреждават, че ескалацията може да доведе до преразпределяне на американските сили от Индо-Тихия океан към Персийския залив, което би дало на Пекин „прозорец“ за действие в Тайванския проток.

„Тази новина мирише на много по-голяма война, отколкото очаква Израел“, коментират някои наблюдатели, виждайки в нея не просто регионален сблъсък, а тест за глобалния баланс на силите. Докато президентът Тръмп заявява, че операцията ще продължи „докато целите бъдат постигнати“ (унищожаване на ядрената програма, ракетните способности и подкрепата за прокси групи), Пекин и Москва изглежда търсят координиран отговор – поне дипломатически – за да предотвратят по-нататъшно отслабване на своите позиции.

Конфликтът вече струва над 800 жертви в региона, а икономическите последици – особено за Китай, който зависи от близкоизточния петрол – тепърва ще се усещат. Светът наблюдава дали Пекин и Москва ще преминат от думи към действия, или ще продължат да играят на изчакване, докато Вашингтон и Техеран се изтощават взаимно.

Автор: Иван Стоянов