Проф. Румен Гечев: Влизането на България в Еврозоната крие огромни рискове за страната

Членството на България в Еврозоната носи значителни рискове за най-изостаналата икономика в Европейския съюз, която се отличава с най-нисък жизнен стандарт и пазарна конкурентоспособност, заяви проф. Румен Гечев в публикация, споделена в социалните мрежи и цитирана от информационна агенция „Фокус“. Според икономиста, тези рискове са анализирани от водещи световни икономисти, включително Нобелови лауреати, български експерти и специалисти от Европейската централна банка (ЕЦБ).

Проф. Гечев изброява осем основни групи рискове, свързани с евентуалното присъединяване на България към Еврозоната. Първо, ЕЦБ ще получи достъп до валутния резерв на Българската народна банка (БНБ), надхвърлящ 40 млрд. евро. Второ, България ще бъде задължена да участва в изплащането на дългове на други страни от Еврозоната, което може да достигне стотици милиарди евро. Трето, БНБ ще трябва да натрупа допълнителен капитал от 1 млрд. евро в рамките на 3-5 години, което ще ограничи прехвърлянето на печалби към държавния бюджет. Четвърто, паричната политика на ЕЦБ се определя предимно от големите икономики като Германия и Франция, като българският представител ще има минимално влияние. Пето, освобождаването на над 10 млрд. лева от задължителните резерви на търговските банки може да доведе до повишена инфлация. Шесто, няма гаранция, че левът ще бъде обменен на сегашния фиксиран курс 2:1. Седмо, данни от Евростат, Световната банка и МВФ показват, че разликата в развитието между бедните и богатите страни в Еврозоната се увеличава. Осмо, излизането от Еврозоната би било практически невъзможно поради огромните финансови задължения.

Гечев критикува управляващите, че прикриват рисковете и настояват за бързо присъединяване, въпреки че страни като Швеция, Дания, Полша, Чехия, Унгария и Румъния, които са членки на ЕС, не бързат да приемат еврото. Той отхвърля аргументите, че България е длъжна да влезе в Еврозоната незабавно заради договора за членство в ЕС, отбелязвайки, че няма фиксирана дата за това. Според него, твърденията, че референдум по темата е неконституционен, са несъстоятелни, тъй като други страни като Швеция и Дания са провели такива.

Професорът изтъква и липсата на официален аналитичен доклад от БНБ и Министерството на финансите за ползите и рисковете от влизането в Еврозоната, въпреки многократните му настоявания в Народното събрание. Вместо това, БНБ е предоставила само „работен документ“, неподписан от Управителния съвет, което Гечев определя като нарушение на конституционните задължения на банката.

В заключение, проф. Гечев призовава за провеждане на референдум, чрез който българският народ да реши кога и дали България да се присъедини към Еврозоната. „Няма по-демократичен механизъм от референдума“, подчертава той, настоявайки, че страната не е готова за влизане през 2026 г. поради високите и необратими рискове.

Източник: Публикация на проф. Румен Гечев