Сирни Заговезни: Прошка, огньове и последна блажна трапеза преди Великия пост

На 22 февруари 2026 г. България отбелязва един от най-емоционалните и символично наситени празници в народния и църковния календар –
Сирни Заговезни, известен още като Прошка, Сиропустна неделя, Сирница или Прощални заговезни. Този ден винаги пада в неделя, точно седем седмици (49 дни) преди Великден, и бележи края на Сирната седмица и началото на най-дългия и строг пост в православната традиция – Великия пост.

„Без прошка не може да се заговее“

Централно място в празника заема **прошката** – акт на смирение и пречистване, който според народната мъдрост е задължителен преди да започне постът. „Без прошка не може да се заговее“, казват старите хора, а църквата нарича деня Неделя на Всеопрощението.

По традиция по-младите посещават по-възрастните членове на семейството – родители, кумове, свекър и свекърва, по-големи братя и сестри. Те правят три поклона, целуват ръка и изричат:
„Прощавай, мале/тате/куме… ако съм те огорчил с дума, с дело или с мисъл.“

Отговорът е:
„Просто да ти е! Господ да прощава.“

В много домове този ритуал се извършва още сутринта или следобед, а вечерта цялото семейство се събира около трапезата. В църквите след вечерната служба вярващите взаимно си искат прошка, което засилва усещането за общност и обновление.

Трапезата: последно изкушение преди поста

Сирни Заговезни е последният ден, в който православните християни могат да консумират блажни храни от животински произход – мляко, сирене, яйца, масло (месото вече е забранено от Месни Заговезни седмица по-рано). Типичната празнична трапеза включва:

- пухкава баница със сирене
- яйца (варени, пържени, в млин)
- сирене, кашкавал, извара
- риба (често пържена или печена)
- млечни продукти
- бяла халва с орехи (символ на сладък живот и преход към пост)

След вечерята много семейства изиграват ритуала с хамкане (ламкане) – парче халва или сирене се завързва на конец и се люлее, а децата и възрастните се опитват да го хванат с уста без ръце. Това забавление обединява поколенията в смях и игривост.

Огньовете – прощаване със зимата

Един от най-зрелищните обичаи е паленето на огньове („сирни огньове“, „оратници“, „кукерски огньове“). Вечерта на Сирни Заговезни в много села и квартали се струпват стари вещи, клони, слама и се запалват големи клади. Хората прескачат огъня за здраве и очистване, а в някои региони младите хвърлят запалени стрели или факли към небето – символ на прогонване на злите сили и посрещане на пролетта.

В региони с активни кукерски традиции (Пернишко, Ямболско, Бургаско, Източна Тракия) кукерите обикалят с маскирани костюми, звънци и тояги, гонят злото и благославят за плодородие. Тези игри са живо свидетелство за синтеза между езически и християнски елементи в българския фолклор.

Символика и послание през 2026 г.

Сирни Заговезни не е просто „последна баница“ – това е мост между зимата и пролетта, между телесното и духовното. Празникът напомня, че истинското пречистване започва отвътре: с опрощаване на другите и на себе си, с отказ от егоизъм и натрупани обиди.

В съвременна България, когато ритъмът на живота е ускорен, много хора намират време именно на този ден да се обадят на родители, да посетят близки или просто да напишат „Прощавай“ в съобщение. Това показва, че традицията остава жива, макар и в адаптирана форма.

Честита Прошка на всички! Нека огньовете изгорят тежестите от миналото, а сърцата ни влязат в поста по-леки и по-отворени за добро.