Министърът на образованието разкри планове за ключови промени в училищната програма, акцент върху "Добродетели и религии"

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев коментира важна тема, касаеща учебния план в училищата, по време на днешното заседание на Комисията по образованието и науката в Народното събрание. В отговор на актуален въпрос относно етапа на идеята за въвеждане на предмет "Добродетели и религии" и неговата визия по въпроса, министър Вълчев очерта бъдещи нововъведения в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО),съобщават от Пресцентъра на Министерството на образованието и науката (МОН).

В момента, според действащото законодателство (ЗПУО), съществува дисциплина "Религия", която е част от незадължителните учебни часове. По думите на министър Вълчев, след задълбочени дискусии, са били разработени и утвърдени три варианта на програми, между които учениците могат да избират. Едната програма е насочена към православното християнство с елементи на вероизповедателно обучение, втората – към исляма със сходни елементи, а третата предлага неконфесионален подход, фокусирайки се върху историята на религиите.
"Това, което обсъждаме в момента, е предметът да стане част от задължителната учебна програма и на второ място, да бъде разширен по своето значение, като вече не бъде единствено "Религия", а "Добродетели и религии"," обясни министър Вълчев, цитиран от пресцентъра на Министерството на образованието и науката (МОН).
Според него, основният акцент ще бъде поставен не само върху религията, а върху изграждането на социално-етични и културни компетентности у учениците. "И с насоченост към етичните норми, които обединяват, а не само върху конфесионалния аспект," допълни министърът.
Министър Вълчев анонсира, че ще бъде предложен текст, гарантиращ на учениците възможност за избор между различни програми, подобно на сегашната ситуация. Очаква се отново да бъдат предложени три програми, като не се изключва възможността за обсъждане и на четвърта. "Две с елемент на вероучение, както е в момента, и трета – без елементи на вероизповедание, която вероятно ще бъде предпочитана от по-голямата част от учениците и родителите. Това ще бъде нашето предложение с промените в ЗПУО, които планираме да публикуваме за обществено обсъждане вероятно до средата на май," заяви образователният министър.
Той подчерта, че ще бъде дадена свобода на избор, но същевременно ще бъде акцентирано върху възпитателната функция на образованието. "Убедени сме, че ако обединим усилията с Българската православна църква, с духовенството, ако имаме такъв час, в по-голяма степен ще постигнем целта на образователната система – да направи децата добри хора, а не само да ги направи знаещи и можещи," изрази своята увереност министър Вълчев.
Припомняме, че на 19 февруари тази година министърът на образованието и науката Красимир Вълчев се срещна с българския патриарх и Софийски митрополит Даниил. По информация от пресцентъра на МОН, на срещата е било обсъдено сътрудничеството между образователното министерство и Българската православна църква. "В момента подготвяме изменения в учебните програми, като нашата цел е да усилим елемента на възпитание," е обяснил тогава министър Вълчев.
По неговите думи, възпитанието е застъпено във всеки учебен час, поради което е необходимо да се наблегне на него във всяка учебна програма и по всеки предмет. "Заедно с това обсъждаме и въвеждане на час по добродетели и религии," е казал министърът. Той е отбелязал, че подобни часове съществуват в повечето европейски държави, като често срещана практика е учениците да не получават оценки по тези предмети.
"Ако този час стане задължителен, ще има възможност за избор между различни програми. Тези, които не желаят да изучават религия, ще могат да изберат час, в който в по-голяма степен ще се изучава етика, добродетели, ценности," е разяснил министър Красимир Вълчев по време на февруарската среща.
Патриарх Даниил е приветствал заявената готовност на министър Вълчев и е изразил съгласие експерти от БПЦ да се включат в дискусиите по бъдещите промени. Той е подчертал, че това ще подпомогне не само образователната система, но и ще даде повече знания на децата, както и ще им осигури нравствена и морална перспектива, което е предпоставка и за намаляване на агресията.