Посланик Митрофанова за 3 март: „Да отричаме Освобождението означава да сме недостойни за подвига на предците“

В навечерието на Националния празник на България – 3 март, посланикът на Руската федерация в София Елеонора Валентиновна Митрофанова отправи официално поздравление към българския народ. Обръщението е публикувано във Посолството на Русия в България – Фейсбук профил.

В посланието си дипломатът подчертава значението на Руско-турската война от 1877–1878 г., определяйки я като „една от най-важните глави в нашата обща история“. Според нея именно тази война проправя пътя към възстановяването на българската държавност.

„Днес, в деня на завършването на тази война и подписването на Санстефанския мирен договор, ние отдаваме почит на хилядите руски войници и офицери, лекари и медицински сестри, както и на българските опълченци, които се сражават за свободата на българския народ и плащат с кръвта си за възстановяването на държавността на България“, се казва в поздравлението.

Посланик Митрофанова изразява благодарност към всички, които „грижливо пазят паметта“ за събитията от Освобождението и се грижат за паметниците на загиналите.

Критика към „пренаписването“ на историята

В обръщението си дипломатът коментира и съвременните обществени дебати около историческата интерпретация на Освобождението. Според нея през последните години „летописът на Освобождението безмилостно се пренаписва“, като се изтъкват „имперски амбиции“ на Русия, без да се отчита ролята на всенародното движение в защита на българите в рамките на Руската империя.

В текста се споменават и спекулации относно граф Игнатиев и убийството на Апостола на свободата Васил Левски, които според посланика са „напълно безпочвени“. Подчертава се ролята на руския пратеник в подкрепа на въстаниците и в защита на християнското население пред султана.

Дебатът за националния празник

В изявлението се засяга и темата за периодично появяващите се идеи за промяна на датата на националния празник – към 6 септември (Съединението от 1885 г.) или 22 септември (обявяването на Независимостта през 1908 г.).

„Без 3 март 1878 г. нито едно от тези събития не би било възможно“, се посочва в обръщението, като се подчертава, че именно Руско-турската война от 1877–1878 г. е поставила основите на българския суверенитет.

В заключение Елеонора Митрофанова пожелава на българския народ „благополучие, мир и увереност в бъдещето“, обръщайки се и към „всички съмишленици“.

Поздравлението завършва с думите: „Честит празник, честит Ден на Освобождението!“

Автор: Иван Стоянов