Енергиен експерт: В ПАВЕЦ ,,Чеира" се прилагат същите корупционни схеми като в Чирен

В ПАВЕЦ „Чаира“ се случва същото, което се е случило и в „Чирен“. Един ремонт, вместо да бъде извършен от компанията, която е построила този ПАВЕЦ, беше реализиран от фирма, която вероятно е приела да сподели част от приходите си с тези, които възлагат поръчката – става въпрос за корупционни схеми. По-лошото е, че проверката е възложена на подизпълнител на същата организация. Ситуацията е наистина трагична. Ще са необходими много милиарди, за да се възстанови енергийният обект“. Това изрази енергийният експерт Таско Ерменков в „Денят ON AIR“,съобщават от сайта Обективно.

ПАВЕЦ „Чаира“ е помпено-акумулираща водноелектрическа централа, разположена в Югозападна България. Централата разполага с 4 помпено-генераторни хидроагрегата с общ капацитет за производство на електрическа енергия от 864 MW и за изпомпване на вода – 788 MW. ПАВЕЦ „Чаира“ е най-голямата помпено-акумулираща централа в Югоизточна Европа. Тя се захранва с водите на язовирите „Чаира“ и „Белмекен“. Собственик е на Националната електрическа компания (НЕК).

След възникнала авария на една от турбините през март 2022 г. централата спря работа. Тогава министерството на енергетиката обяви, че за ремонта са нужни 200 милиона лева. Според Таско Ерменков парите за ремонт се усвояват по същата схема, която се прилага и за разширението на газохранилището в „Чирен“, собственост на държавното дружество „Булгартрансгаз“.

Разследване на Обективно.БГ разкри, че че „Булгартрансгаз“ е застрашил ефективността и безопасната експлоатация на разширението на „Чирен“, за да спести 80 млн. лв. на „Главболгарстрой“. Преди дни европейските прокурори иззеха документи от офисите на „Булгартрансгаз“ и „Главболгарстрой“, за да установят дали държавното дружество е облагодетелствало частна фирма – „Главболгарстрой“ – с европейски средства по проекта за разширение на капацитета на подземното газохранилище „Чирен“.

„Съществува и финансов проблем – около 30-40% е по-изгодно да се извършват вертикални сондажи. Бюджетът е изготвен на база на наклонени сондажи – около 200 млн. лв. Вторият финансов проблем е свързан с това, че материалите, предвидени за използване в първоначалното техническо задание, са различни от тези, които се използват при изпълнението – стоманата, която трябва да се прилага за укрепване, е друга – с по-висок риск от корозия, което може да доведе до техногенна катастрофа, но е по-евтина. Общо разликата е около 80 млн. лв. Тук ситуацията е подобна на тази с магистралите – използваш по-малко асфалт и той започва да се рони. Променен е и диаметърът на сондажа – с помощта на сламка ще се опитваме да изпразваме варел“, обясни енергийният експерт.

Според Ерменков, ако поръчката продължи по текущия начин, при достигане на етапа, в който тя трябва да стане регионална, ще се окаже, че не е налично достатъчно количество газ, за да може газохранилището да изпълнява своите функции.

„Важно е да се разшири „Чирен“, защото то е буферното хранилище за газ в периоди на световни кризи“, подчерта експертът.

На въпроса дали ще бъде постигнато споразумение между „Боташ“ и „Булгаргаз“, Ерменков изрази съмнение, като отбеляза, че цената, която ще трябва да платим, ще бъде проблематична.

„Имаме фактури на стойност около 15 млн. лв. на месец, без да използваме газ. Става въпрос за стотици милиони. Ако продължим да създаваме проблеми в държавните предприятия, печелят частните. Всички задължения и проблеми са в държавния сектор, а печалбите са в частния“, заяви Ерменков.